мъчи

Речник на българския език

1. мъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мъчи е производна форма на мъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мъчи е производна форма на мъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мъчи е производна форма на мъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. мъчи — повелително наклонение, ед. ч.

мъчи е производна форма на мъча (повелително наклонение, ед. ч.).