мъчело

Речник на българския език

1. мъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъчело е производна форма на мъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мъчело е производна форма на мъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).