мъчели

Речник на българския език

1. мъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мъчели е производна форма на мъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мъчели е производна форма на мъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).