мъстяло

Речник на българския език

1. мъстяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъстяло е производна форма на мъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъстяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мъстяло е производна форма на мъстя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).