мършавели

Речник на българския език

1. мършавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мършавели е производна форма на мършавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мършавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мършавели е производна форма на мършавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).