мърсувал

Речник на българския език

1. мърсувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мърсувал е производна форма на мърсувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мърсувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мърсувал е производна форма на мърсувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мърсувал — мин. деят. св. прич. м. р.

мърсувал е производна форма на мърсувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мърсувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мърсувал е производна форма на мърсувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).