мърсил

Речник на българския език

1. мърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мърсил е производна форма на мърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

мърсил е производна форма на мърся (мин. деят. св. прич. м. р.).