мърморил

Речник на българския език

1. мърморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мърморил е производна форма на мърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мърморил — мин. деят. св. прич. м. р.

мърморил е производна форма на мърморя (мин. деят. св. прич. м. р.).