мърлела

Речник на българския език

1. мърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мърлела е производна форма на мърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мърлела е производна форма на мърля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).