мърлел

Речник на българския език

1. мърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мърлел е производна форма на мърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мърлел е производна форма на мърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).