мързелувал

Речник на българския език

1. мързелувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мързелувал е производна форма на мързелувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мързелувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мързелувал е производна форма на мързелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мързелувал — мин. деят. св. прич. м. р.

мързелувал е производна форма на мързелувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мързелувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мързелувал е производна форма на мързелувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).