мърдала

Речник на българския език

1. мърдала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мърдала е производна форма на мърдам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мърдала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мърдала е производна форма на мърдам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мърдала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мърдала е производна форма на мърдам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. мърдала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мърдала е производна форма на мърдам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).