мънкали

Речник на българския език

1. мънкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мънкали е производна форма на мънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мънкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мънкали е производна форма на мънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. мънкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мънкали е производна форма на мънкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. мънкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мънкали е производна форма на мънкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).