мънкала

Речник на българския език

1. мънкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мънкала е производна форма на мънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мънкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мънкала е производна форма на мънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мънкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мънкала е производна форма на мънкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. мънкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мънкала е производна форма на мънкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).