мъмрела

Речник на българския език

1. мъмрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъмрела е производна форма на мъмря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъмрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мъмрела е производна форма на мъмря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).