мълвил съм

Речник на българския език

1. мълвил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

мълвил съм е производна форма на мълвя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. мълвил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

мълвил съм е производна форма на мълвя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).