мъкнете

Речник на българския език

1. мъкнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

мъкнете е производна форма на мъкна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мъкнете — повелително наклонение, мн. ч.

мъкнете е производна форма на мъкна (повелително наклонение, мн. ч.).