мъкнели

Речник на българския език

1. мъкнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мъкнели е производна форма на мъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъкнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мъкнели е производна форма на мъкна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).