мъкнела

Речник на българския език

1. мъкнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъкнела е производна форма на мъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъкнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мъкнела е производна форма на мъкна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).