мъкнали

Речник на българския език

1. мъкнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъкнали е производна форма на мъкна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъкнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъкнали е производна форма на мъкна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).