мъждяхте

Речник на българския език

1. мъждяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мъждяхте е производна форма на мъждея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мъждяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мъждяхте е производна форма на мъждя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

3. мъждяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мъждяхте е производна форма на мъждя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).