мъждяло е

Речник на българския език

1. мъждяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло е е производна форма на мъждея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъждяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло е е производна форма на мъждея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мъждяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло е е производна форма на мъждя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. мъждяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло е е производна форма на мъждя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. мъждяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло е е производна форма на мъждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).