мъждяло

Речник на българския език

1. мъждяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло е производна форма на мъждея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъждяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

мъждяло е производна форма на мъждея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. мъждяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло е производна форма на мъждя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. мъждяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъждяло е производна форма на мъждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. мъждяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

мъждяло е производна форма на мъждя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

6. мъждяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мъждяло е производна форма на мъждя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).