мъждяла

Речник на българския език

1. мъждяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъждяла е производна форма на мъждея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъждяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

мъждяла е производна форма на мъждея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. мъждяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъждяла е производна форма на мъждя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. мъждяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъждяла е производна форма на мъждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. мъждяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

мъждяла е производна форма на мъждя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

6. мъждяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мъждяла е производна форма на мъждя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).