мъждял

Речник на българския език

1. мъждял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъждял е производна форма на мъждея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъждял — мин. деят. св. прич. м. р.

мъждял е производна форма на мъждея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. мъждял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъждял е производна форма на мъждя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. мъждял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъждял е производна форма на мъждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. мъждял — мин. деят. св. прич. м. р.

мъждял е производна форма на мъждя (мин. деят. св. прич. м. р.).

6. мъждял — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъждял е производна форма на мъждя (мин. деят. несв. прич. м. р.).