мъжделяло

Речник на българския език

1. мъжделяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъжделяло е производна форма на мъжделея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъжделяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

мъжделяло е производна форма на мъжделея (мин. деят. св. прич. ср. р.).