мъжделите

Речник на българския език

1. мъжделите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

мъжделите е производна форма на мъждея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. мъжделите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

мъжделите е производна форма на мъждя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).