мъжделели

Речник на българския език

1. мъжделели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мъжделели е производна форма на мъжделея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мъжделели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мъжделели е производна форма на мъжделея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).