мъжделеело

Речник на българския език

1. мъжделеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мъжделеело е производна форма на мъжделея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мъжделеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мъжделеело е производна форма на мъжделея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).