мъдрила

Речник на българския език

1. мъдрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъдрила е производна форма на мъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъдрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мъдрила е производна форма на мъдря се (мин. деят. св. прич. ж. р.).