мъдрил

Речник на българския език

1. мъдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъдрил е производна форма на мъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

мъдрил е производна форма на мъдря се (мин. деят. св. прич. м. р.).