мъдрела

Речник на българския език

1. мъдрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мъдрела е производна форма на мъдря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мъдрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мъдрела е производна форма на мъдря се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).