мъдрел

Речник на българския език

1. мъдрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъдрел е производна форма на мъдря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъдрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мъдрел е производна форма на мъдря се (мин. деят. несв. прич. м. р.).