мушило

Речник на българския език

1. мушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мушило е производна форма на муша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

мушило е производна форма на муша (мин. деят. св. прич. ср. р.).