мучи

Речник на българския език

1. мучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мучи е производна форма на муча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мучи — повелително наклонение, ед. ч.

мучи е производна форма на муча (повелително наклонение, ед. ч.).