мучеше

Речник на българския език

1. мучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мучеше е производна форма на муча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мучеше е производна форма на муча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).