мучаха

Речник на българския език

1. мучаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мучаха е производна форма на муча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мучаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мучаха е производна форма на муча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).