мухлясала

Речник на българския език

1. мухлясала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мухлясала е производна форма на мухлясам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мухлясала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мухлясала е производна форма на мухлясам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мухлясала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мухлясала е производна форма на мухлясам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. мухлясала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мухлясала е производна форма на мухлясам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).