мусил

Речник на българския език

1. мусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мусил е производна форма на муся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мусил — мин. деят. св. прич. м. р.

мусил е производна форма на муся се (мин. деят. св. прич. м. р.).