мусел

Речник на българския език

1. мусел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мусел е производна форма на муся се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мусел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мусел е производна форма на муся се (мин. деят. несв. прич. м. р.).