мумифицирало

Речник на българския език

1. мумифицирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мумифицирало е производна форма на мумифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мумифицирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мумифицирало е производна форма на мумифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мумифицирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мумифицирало е производна форма на мумифицирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. мумифицирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мумифицирало е производна форма на мумифицирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).