мряха

Речник на българския език

1. мряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мряха е производна форма на мра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мряха е производна форма на мра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).