мрънкотили

Речник на българския език

1. мрънкотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мрънкотили е производна форма на мрънкотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мрънкотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мрънкотили е производна форма на мрънкотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).