мрънкотело

Речник на българския език

1. мрънкотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мрънкотело е производна форма на мрънкотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мрънкотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мрънкотело е производна форма на мрънкотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).