мръква

Речник на българския език

1. мръ̀ква некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

несв. и мръ̀кне, св.; безл. Пада мрак, става тъмно, започва нощта. През зимата мръква рано.
мръква се/мръкне се. — Мръква.

Грешни изписвания (1)

  • мръквъ

2. мръква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мръква е производна форма на мръквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. мръква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мръква е производна форма на мръквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. мръква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мръква е производна форма на мръквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).