мръднел

Речник на българския език

1. мръднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мръднел е производна форма на мръдна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мръднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мръднел е производна форма на мръдна (мин. деят. несв. прич. м. р.).