мотаха

Речник на българския език

1. мотаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мотаха е производна форма на мотам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мотаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мотаха е производна форма на мотам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. мотаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мотаха е производна форма на мотая (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).