моталите

Речник на българския език

1. моталите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

моталите е производна форма на мотам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. моталите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

моталите е производна форма на мотая (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).