морили

Речник на българския език

1. морили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

морили е производна форма на моря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. морили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

морили е производна форма на моря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).