мора

Речник на българския език

1. мо̀ра некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. мо̀ри, ж. Спец. Единица време, за което се изговаря една кратка сричка.

Грешни изписвания (1)

  • моръ

2. мора — ед. ч. непълен член

мора е производна форма на мор (ед. ч. непълен член).

3. мора — бройна форма

мора е производна форма на мор (бройна форма).